РАЗКРЯ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкря̀кам се, -аш се, св., непрех. 1. За жаба или птица — започвам да крякам силно и все по-силно. Разкрякаха се жабите. В. Попов, Избр. пр, 22. Кокошката запляска криле и се разкряка. К. Петканов, ЗлЗ, 57. Внезапно се разкрякват гъски, подплашени от куче или котка. И. Петров, МВ, 37. От клоните се разкрякаха пъстри какаду. Рояк вълнисти папагалчета се спуснаха като зелен облак на земята, да търсят изровени семена. П. Бобев, ОН, 58.
2. Прен. Разг. Започвам да крещя, да пищя, обикн. поради силно чувство, възбуда; разкрещявам се, разпищявам се. Види ли мишка, майка ми все се разкряква от страх.
3. Прен. Разг. Пренебр. Започвам високо да говоря, да се карам на някого, обикн. поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се, разкрясквам се. Понеже никой нямаше домашно, учителката се разкряка колко сме безотговорни.
4. Прен. Разг. Само мн. и З л. ед. Започваме да крещим, да викаме нещо едновременно, един през друг, поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се. Децата се събудиха, разкрякаха се и се загълвикаха около леля Жечка. Г. Караславов, ОХ IV, 228. Георги не се стърпя и избухна към тях: — Вие какво сте се разкрякали ма? Какво дирите тука? Кой ви е викал? Я идете да си гледате работата! Ст. Даскалов, СЛ, 139.